И пак

Дали, не е ясен светът.
А цветята са малко.
Всеки вика с гласа.
Свободата бил хванал.
А потъва си жалко.
Все в слънце седят.
А отзад облаци бели.
Уж пътеки кроят.
В дупки стареят
Танци играят.
Вериги ги стягат.
И аз не можах.
Съня да пробягам
Уж сме свободни.
Уж сме и диви.
А пак наизкачват.
Роби бодливи.