неделя, 29 април 2012 г.

Топурдия

Тъкмо си бях отворила половина зъркел и някой се разхлопа на вратата. Т'вааа слънцето като мене още беше полу- обрано, полу- събрано на некъ'в изгрев. Обаче хората не траят, търсят ме. Явно съм старо, непотърсено желязо за пункта. Или нещо нумизматично има в мен, но аз не знам. А може да е в петите ми дето не ги натискам с камъче или на гърба ми дето не го търкам с тривка. Щот не го стигам. Нямам си теляк
Докато размишлявах направо се раздумка с юмрук. Бре, викам си. да не съм в некоя акция на ББ и ЦЦ та сега да има легни- стани, мирно- свободно. И де сте скрили ножицата за подрязване на марихуаната.
Обаче аз имам само сакъсчета и теменуижки. И некоя и друга папрат. Имам и две палмички, но не развъждам маймуни от защитен вид. 
То ние си имаме само котка. У нас има и примати, но се водят човеци. Имат си лични карти. Виж банани не ядат, че станаха близо три лева и си нямат спонсор. То и листа не ядат толкова. хранят се нещо намислено. Затова всички тука мязаме малко на туберкулозни .
Не сме и иманяри де, да жълтеем на злато. Обаче още се думка и то яко.
Взех метлата в едната ръка, брадвичката за пържоли в другата, чувал за смет под мишница и  тръгнах  към вратата. Викам ако са  модни гангстери или бандити,  тръшкам , кълцам , мета и хоп юнашки кюфтета в махлата.
Пристъпих кат морски, американски  тюлен в акция и натиснах бравата.
-  Како ма а а. Чуф, че прудъшш Уморена Каракуда. Айди како, чи жината шака ощи идно сиганчи. Ако ни намеря риба, ша яде и дувете кратуни.
Изтървах като най-тежко оръжие брадвичката, което цопна върху кракът ми и аз подскочих до тавана.
- Няма да тъ крадъ ма како. Ни мъ коли, моля съ. На жинътъ и дунесоф мисо и тя се разфундоса. Аве, серсемино. Квой т'ва? Дан си си рязал ицата и газъ, чий толкуз жилаву.
Изтървах и чувала и замигах кат мишка в трици.
- Айди  ма како. Един Гол Шаран пуне. С косми, без косми все на тая. Тяй кат ламя, С миналту сиганчи изяди кучиту. И тъкму щях да искам субсидия за изчистваниту на махлата и взе та излези унува.
Тъкмо се зачух. Аз от  десетина дена нямах месо, камо ли риба. Да не говорим за продаване. Започнах да гледам сякаш извънземните бяха в къщи и ми казваха, искаш ли кафе.
- Како, събуди са маааа. Уная ша дойди тука да знайш. Оня ден мина и  са укьорила, у всичките ти джамови, живи риби, Сига даже иска  Пъстърва. И квай тъз митла, вудата  на рибити ли ша буташ. У нас няма изобщу. Кат изкъпим сиганчитата, чергите, магариту, къщата дувора и сувършва. Ма ут твйте дувари тече.Барабар с Цацата, Тъй че пускай кранчетата, чи циганката риве та са къса. 
А Веикату ряпа да яде. Ти нал имаш у хола Канарските ма какооо.
И  не мъ глей кръвнишки приз митла. Ни ставам за кебап.

Няма коментари:

Публикуване на коментар