събота, 5 май 2012 г.

Камък се разпъпва

Милостта не цъфка по дърветата.
Състраданието плод.
Не пада в щайга
Доброта  запраня не седи.
Нито се тъче в стана.
А съвест под прага не лежи.
Любов в джоба не напряга.
Оправдания от дупки с крака.
От там приплъзва се, не бяга.
Цветовете в раницата скрити.
За утре били лековити.
Кога е утре, все не стига.
Вместо сърце, камък се издига.

Няма коментари:

Публикуване на коментар