петък, 4 май 2012 г.

Буля Мъльовица

От сутринта, буля ти Мъльовица я сърбеше де трябва и не трябва. Толкова работа я чака и не и беше до почесване и подрязване на косми. Всъщност се реже само лозето. За всичко друго си има ножчета. А и Мълю и построи баня за чудо и приказ. Нищо, че са на село. Тва не значи, че телата са им храсти и гора.
Та не става въпрос и за некви простотии. Не я е срам да приказва. Тук също са и отворени хора. И няма смисъл да хвали мъжът си. То му личи по голямата усмивка и напереният мустак, въпреки петдесетте годинки.
Не трябваше да се почесва, че Пенчо съседа все наднича кат дърта клюкарка. Оня ден разправя. Гина имала нейде си цели три бенки, разположени в кръг. Как е научил, ич не знае. А има слух из село, че  е пишман в леглото. Явно го докарва като шпионира тази и онази. 
Ма ще пусне кучето. После цял месец всички ще са рахат.
А представяте ли си сред картофите да се почеше и хоп някоя коприва. Леле, отиде оцета за туршията. Плана и за деня замина на вятъра. А животинките ще умрат от глад и жажда с нейните сърбели. 
Най вече Шаро. Три дена ще се сърди и ще я ръмжи, че я сърби задника.
Накрая след дълги мъки, Мъльовица се сети.Дъъррррр.
- Булкаааа. Веднага спри да псуваш сина рано на сабахлам. Не ме интересува кви сте ги вършили нощеска и не мойш да си откриеш чорапогащника, сутиена и прашките. Тия последните често се губят. Твърде са малки, за неговите ръце. Вземи си чисти, че да ми миряса сърбела. Инак няма кокошка, зеленчуци и други нещица. Чу ли!

Няма коментари:

Публикуване на коментар