Тука в блога, мога яко да се преструвам. Нали никой не ме вижда, къв идиот съм или ква маймуна . А може и да съм някоя душичка с маска, която всеки ден обърква всички. Даже и псува, бе ма му стара.
Не гостите, бе. Демек вас. Псува маските си. Също така изгубените си усмивки. Не че няма някоя в запас. Ами, свикнала е да ги раздава. Псува грешките си( или ги чумосва, ха ха ха).
Вече не плаче, няма как. Псува болестите си.
Инак преди, или след като е посетила някой доктор. Пак ще натряска нещо в блога. Дори и смешно. А понякога е пропито с тъга. С много самотна тъга.
Която се чуди де да крие последната си болест.
Да сложа маската.
Няма коментари:
Публикуване на коментар