сряда, 2 май 2012 г.

не Изпращане

На злето  слагам си ботушите да го изпратя.
А може би в кишата, трябва босо.
Да киха и да кашля.
В нишата.
Не моята, и не на някой друг.
Накрай света в мизерния боклук.
И аз по милост или по навик.
На топло с чорап.
Уж изпращам, злето.
А то набива крак.
И пак до мене, прави си бивак.
Чудя се, къде е грешката.
В мен, в времето, в бележката.
На разума, сърцето или страха.
От загуба в поредната борба.
Нали все пак, в злето е врага.
Или си търся битка.
Не може без куршум, без дум.
И пак ботушите му стягам.
Доброволно, ръка да му протягам.
Нима е скука, да няма днес пролука.
Слънцето да бяга.
Цветята черни.
Така да им приляга.
А четките изтрити.
Самотни, да чакат с бодилите.
Часовете си текат и годините край тях бодът.
И някой ден в страшна олелия.
Само злето ще е от тия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар