вторник, 1 май 2012 г.

Работно Сентасе на Първи май

Кольо Натрапников Първомайски си легна късно. Пак игра на карти с компа и загуби. Слабак си  беше. То и в комуникацията и половите отношения май беше така, защото спеше сам. Страх да хване ръката на жена, камо ли нещо друго. Да не говорим да се джасне отгоре и като  чувал с картофи. За него си е бънджи  от Еверест.
Изведнъж алармата, дърррррррррр. Стана като Робокоп. Дрехите му бяха наредени в стил аптека по азбучен ред и цвят. Надяна всичко без да гледа. Снощи ревизията беше пълна и резедаво, зеления цвят на спортния типаж беше на сто. В движение включи кафе машината и с пластмасова чашка беше  до гаража, готов за работа.
Влезе в кабинета по гинекология  точно по конец за да види как .....Нямаше никой. Това не беше присъщо за насъбралите се сестри рано, рано да се кискат на клюките. А той като дърт воайор надничаше. Въобще не чуваше какво дрънкат. Но затова пък му бяха известни всички подробности по бельото на всяка една от тях.
Тъкмо си бутна шкафа и замря.
- Седъй тука, другарю Първомайски. Не знаем сега, дали да те накажем или да се радваме щото си тука на работата днес. Ама я не съм жена другарю, как ще свършваш нормата.А може и да ми угодиш, на мене. Вие всички това правите.
Сега ще играеме на Сентасе. Ама какво ме гледаш като Андрей Луканов  на гръмване. Ти Бай си Тошко Живков не знайш ли? Или не знайш това шейсет и шест ( години стигат). Времето е наше. Не ве, мое. Да не мислиш че съм стрелял фашисти или съм бил чобанин. То кой ти дава право да мислиш, ама. Изиграх си картите, за децата и внуците. Що ми са на мене, ха ха ха.
-Седъй тукатъйка сиа другарю Първомайски и раздавай. Ако не раздаваш  ще извикам другарите Брежнев, Ленин и Сталин. Този последния ша те накара да играйш Белот гол в Сибир, да знайш.
Раздаваш на мене, на мене и пак на мене. Докато не кандисам. Аз лесно кандисвам, но ръцете край мен не. Ама кво вале си ми дал бе предател. И ти ли ще вадиш танкове на моста.
Двайсе. Де ми е дамата ли?  Ква дама бе, малоумник. Дража Вълчева, дама лий? Пак двайсе. Попа.  Няма попове.  Закарахме ги да чукат камъни за магистрали и язовири. Кво четирсет имаш от кари. Червените бои винаги са били в мен. А черните като ги видиш, няма да ти трябват.  Шейсет и шест си имал. Глупости. Четрите аса , това съм аз. Де ти е бройката.
Аз ще броя. Белене, пранги, гилотина, петнайсет години, синджир, арсеник, ББ. Избирай.
Дърррррр, напомняне на събитие. Днес сте на пикник.

Няма коментари:

Публикуване на коментар