А дано

Една от чертите на българина е да се покаже. Той никога не показва негативните си страни въпреки, че всеки ги има. Слага отпред тези, които смята за положителни. Някои даже няма да му послужат за нищо. Някой го прави по навик, друг умишлено.

Всеки излага своята точкова система.

Съседите, роднините, хората в нета ( по скоро тези в социалните  мрежи) и  командващите ни кратуни ( правителство).

Интересното е, че  всичко се извърта. Някак си излиза, че всичко е в наша полза и няма как да не ги изслушаш. Инак ще си невъзпитан или може би нещо по долно. Докато някой не стане изпаднал. Без работа, без пари, без дом или тежко болен. Тогава цялата тая търпаня сякаш е като лятна мараня. Ту я има, ту я няма. Единични бройки я олучват

А множеството се реди по опашките на разните там институции , гишета, врати , болници и се моли. Да не са го забравили в нета. Моцуната му. И той да е предната спечелила бройка да оживее или някаква друга милостиня там. Щото  мнозинството са го забравили, барабар с държавата. А на нея и е слугувал сума години ( това е друга тема).

И изведнъж става егоист ( щото никога не е бил)

- А дано мене улучи милостта на българите. А инак се е показвал, за всеки.