вторник, 8 май 2012 г.

Езда

Жадувам
Да възседна кончето си бяло.
И да бъда  скришно в моя малък свят.
Нищо, че сутринта е леко посивяло.
Кошмари нощни и сънища назад.
И като изгрее нам зората.
Бялото в огнено гори.
Сивото остава в тъмата.
Сал в съня, бори се да бди.
А напук се вясват, орди с черни гриви.
Аз ги възсядам, слагам им баланс.
Уж закривам белите си ниви.
А те плодят в някакъв си транс.
Жадувам
Да възседна кончето си бяло.
Най- добрата мисъл останала в мен.
Тя ще гради всичкото в цяло.
И моят свят ще е леко пременен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар