сряда, 9 май 2012 г.

За тях ли вия, хапя и воювам

Не ми харесва
Да се впервам в луната.
Глутницата да я няма.
И аз, свирепата вълчица.
Да рия вечер,  в самотата.
И да вия, да вия.
Белезите, като брадви.
От близки зъби.
Впиват се като проказа.
Настръхват в нощния завой.
И пак наканват се на бой.
Под сивата им грива.
Нощна стража не заспива.
Годините са веч минути.
Не искат да висят в очите.
Като светкавици  прочути.
Зъбите полу строшени.
Не скриват хапка сал за мене.
Като достойни, стари броеници.
Все се строяват, и все войници.
Макар да падаме в тъмата.
Вием срещу полосата.
От тъмно сме обезумели.
На светло, глътка въздух.
И за миг сме спрели.
Таз вълчица веч се умори.
Ох луна, вземи та спри.
И битките си прибери.
Броя си сребърните нишки.
И браздите от изтупания  мрак.
Но, няма как.
Щом мърдам, да не вия, да не хапя и да не воювам.
За мястото и свободичката си мила.
Може би с тях ще си умра.
Тъй както с тях съм се родила.



7 коментара:

  1. В безоблачното източно небе
    прелитаха и майски Аквариди.
    Аз гледах ги с очите на дете,
    което може чудото да види.
    Във лунна люлка нощем се люлях
    и като котка в скута й се сгуших.
    От всичките мечти си пожелах
    поне една наяве да се случи.
    Една, но може да ми промени света
    (тя вече го променя, отдалече).
    Една мечта съдържа Любовта!
    (и нищо друго аз не виждам вече)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Любовта е като сбъднат блян.
      Кой все гори ей там в Луната.
      И аз посегнах цялата да я изям.
      А тя все ми бяга в тишината.

      Изтриване
  2. Отговори
    1. пу-пу-пу, да не им е уроки :D

      Изтриване
    2. (Руми, сори за спама, ама нещо ми е веселко днес)

      Изтриване
    3. пу-пу, да не ви е! :)
      на мене хич, ама какво да се прави животът продължава :)

      Изтриване