четвъртък, 10 май 2012 г.

Цветя в краката

Изнасяла съм всичко.
Дори и обичи.
Без сметка.
Без огън.
И без пожар.
И никога не ми е било, тъй горещо.
Да оголвам душата без товар.
И тя като незнайна птичка.
Да не грачи, а да пей.
Да се опитва все пак да обича.
През усмивка, болка.
Дори, една сълза да я залей.
И някак днес е празновата.
А вляво, камък оглупял.
И все пак гледа за цветя, в краката.
Случайно паднали, от някой като нея остарял.

Няма коментари:

Публикуване на коментар