петък, 11 май 2012 г.

Наближава

Наближава времето да се предам.
Да седна в последната си стъпка.
И я по милост, я по съвест.
Някой ще дотътри себе си насам.
Гордостта в себе си ще скрия.
Ще преглъщам на етапи.
Подарения си блян да свия.
Там нейде в самотните кревати.
Не при скотавчената плът, в геврек.
При ехото на самотния си ек.
Дали ще стои, ще трае.
Не зная.
Милостта винаги е кратка, като миг.
Премигване.
И жалост за свобода.
Любовта на съвест не играе.
На пожелания и на съдби.
Лети, лети и каца.
Със затворени очи.
И някъде отзад боли.
Наближава времето да се предам.
И да не търся, и да не чакам.
И да не  искам да закусвам погледи.
Наближава...

6 коментара:

  1. Защото
    животът бесни камшици отрежда за силните,
    да тества валидност, в кръв и усилие.
    Каквото
    си давал не винаги вземаш обратно от същия,
    но получаваш вселенска отплата, в надежда.
    Както
    в тъмното само можеш да видиш звездите,
    така ще улавяш всеки лъч светлина.
    ...До когато.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До когато слънце станат звездите

      Изтриване
    2. ... и понеже няма нищо случайно (случайността е пресечната точка между вероятно и необходимо явление), току-що ми попадна нещо на Буковски:
      your life is your life
      don’t let it be clubbed into dank submission.
      be on the watch.
      there are ways out.
      there is a light somewhere.
      it may not be much light but
      it beats the darkness.
      be on the watch.
      the gods will offer you chances.
      know them.
      take them.
      you can’t beat death but
      you can beat death in life, sometimes.
      and the more often you learn to do it,
      the more light there will be.
      your life is your life.
      know it while you have it.
      you are marvelous
      the gods wait to delight
      in you.

      Изтриване
    3. :) колко е хубаво, като не е в реклама!

      Изтриване