понеделник, 21 май 2012 г.

На балкона, скрито

Някъде по балкона подскачам.
Като малко по ясно небе.
За игри, без живота си страшен.
И по другото, мило море.
Без сълзи от скрити потопи.
И болка в излишния чар.
Разравям очите дълбоко.
Да търся искри за пожар.
А там, дим се синее.
И морето е бурно до гроб.
Котви не щат да вилнеят.
Все искат да ставам, аз роб.
Но, червей не съм се родила.
Да лазя в болка и мрак.
На балкона, роза съм скрила.
Подадена в сърцето ми чак.

Няма коментари:

Публикуване на коментар