сряда, 4 юли 2012 г.

Панел чардак, змии бардак и боклуците на филанкишията

Тополкина нямаше как да спре опулените им погледи всяка сутрин. Защото, всички спяха до обяд. Всеки си клатеше де това между краката или онова между рамената, и хоп вечер на скованата пейка пред панелката. Ма не от тях. Явно от родителите им. Не приличаше на нова.
Тя излизаше рано  и никой си нямаше понятие от нея.
Всички седяха отпред и си възроптаваха  срещу немотията, високите сметки и харчовете на децата. Но като се прибираше ТЯ, спираха като умрели. Но, не бяха.
Точеха лиги, като разгонени песове(мъжете) подир нейната добра фигура. Според разбиранията си. Очите им падаха долу по земята и ахааа, онея кикирици отгоре да литнат с метли и лопатки да ги събират. Нарочно гледаха сеир и не вземаха участие. Не, че не им дремеше. Искаха тема за скандал. Може с песовете, които се чешеха...мотиките пред блока вместо да си работят. А може би и с нея.  Ако я докопат насаме.
Те се цанеха за  жени с авторитет, самочувствие и всичко каквото трябва там за една (" робиня") жена.
Поради нейното, така наречено мнение за обличане. И както казахме доста добра фигура, всички я смятаха за манекенка.  А някои даже си мислеха, че е доста добре платена проститутка. Нямаха си и най- малка представа, че ръководеше фирма. И то доста добре и с доста голям персонал. Но си траеше.
Но реши да се възползва от тяхното подсъзнание, за тяхно добро. Дори да не го разберат.
Както винаги стана рано. Но в почивния ден. Този път  отиде зад блока. Там където не беше зализано, за да е удобно за сборен пункт.
 Нагази в треволяка без страх. Въпреки, че беше по голям от нея и я чакаха куп изненади. Беше като в тропическа гора. Извади от торбичката си някакво фино дамско, мокро  бельо и го хвърли  точно  под своята тераса. После се върна леко назад, тръшна се на земята и се разпищя.
Часът беше точно седем и трийсет. 
-Помощщщщщ, звяр, звяр.
Извади една топлийка и леко се бучна по ръката, след като видя, че мъжкото съсловие е по терасите.
- Айде бе мъже, къде сте? Ухапа ме.
За пет минути, почти всички мъже здраво стържеха тревата за да я намерят. Само, че тя извади кибрит и запали тревата. Слязоха и и облещените кикимондри отгоре. Да не би в мъглата да забегне някой с нея. Не да се запали, де.
След час зад блока светна. От пожара нямаше и следа. Всички седяха накуп, като истукани и я зяпаха. А тя седеше най- нахално по средата на тревата и пиеше кафе от термоса , сваляйки маската си.
- А а а а, готови ли сте? А бе  Кайманова, ти не ползваш ли " Доместос". В камарата има най- малко петдесет  бутилки. Нали  се хвалеше. че у вас мирише на болница.
Кукува, не ме зяпай обидно. Ей къде са всичките ти обвивки от пържоли " Жар"
Повлеканов, Повлеканов. Над сто бутилки "Астика"
Сваликемов, вие нали все от село носите кокошки? Я колко перушуна.
А ти Темелкова си затвори ченето.  Машина за минерална вода само вие имате.
Коя се хвалеше, че си взела от най-новите дамски превръзки? М  м м.
Тъкмо щяха да скочат и дойдоха багер и камион.  На капаците им пишеше" Тополкина ЕООД"


Няма коментари:

Публикуване на коментар