Кеф ти на море, кеф ти на планина или заключи си гащите

Кой не щя на морето, а.

Да си изкара мускулите на тифирич така, така. И мацките да лепят очи. Малиии. Да ги заръбаш. Кат краставичка на финала на Еврото.

Стигна до шамандурата с тея широкополжни мисли. Позаглади празен пейзаж и замахна широкия си бицепс наобратно, към пясъка. Айди, няма нужда от  въздушни възгледи и мъгла.

Ау, хръц и спря. Хвана се за шамандурата, щото нещо го жилна. Не, адски ходеше по оная му...

Тва не е женско. Без псувни и дискриминация моля. Ама не е и хомо. Обаче тва не е и човешко, бе. Няма да излезе на брега. Не, че не е надарен. Но, не е слон. И не е и перверзник да се прави на водолаз  за таквиз  неща.  На него дай му сатен, свещи, рози, шам...Охххх.

Тъкмо мислеше да изкрещи от болка и група хора минаха покрай него. Показа  им дваийсет и четри карата усмивка и кръстоса крак под водата на кръста си. Докато заминат езика му стана на билетче за градския от осемдесета, дупкано десет пъти.

И така докато всички се изнесат от плажа. Та схванат  като греда от урагана " Тъщина"  и надут като след пролетно пране на килими на селската чешма. Ма то килими, кат килими ли са. Пет ката и десет ракли. Но не тва е темата.

В такова дередже запристъпя към брега да види какво има в гащите ( плувки Версаче) му. Събу ги внимателно и насреща му се озъби неква риба. Полу див, гол шаран, луда акула или бясна прания. Не се знаеше, щото ръмжеше като куче.

- Ти знаеш ли коя съм аз бе, а. Ще научиш. Инак ставаш, с с с. Няма да те питам да ли искаш или да. А ве, вие питате ли когато имате желания. Не!

Аз не питам. Искам да съм златна. Не клати глава сякаш си видял Господ да те влачи към ада. Много ли искам? Ще стане, ще стане. Като докопам златния облик, ти ще вършиш хамалогията вместо мен. Тва къщи, камари със злато, самолети, кораби, дворци, шоколадови морета, хареми са вашите желания. Ще ги изпълняваш. 

Аз  не знам къде са всичките тези неща. Не ме питай. Освен да знаеш що ви са. Да не би на оня свят тва е хит. Аха пак се сети за Господ. Сега аз съм, тука.

Айде почвай. Не моожеш ли. Ми да викна и сестрата да стане по бързо, че да ходиш в тоя харем дето ви е толкова харен ма като евнух. Ще ти се пръсне сърцето, от хубавици.

Давай, давай, давай....

Скочи  на канапето а на краката му куп брошури натикани от жена му. Неусетно най отгоре застана Созопол.

- Айде бе папуняк, избра ли най сетне нещо. Ще рече, че си купуваш костюм за сватбата. И аз какво щях да кажа, сега?

Добре де, и за планина ти нося. Като не ти стигна избора.

Веднага грабна другите каталози и въобще не видя, че на всяка се кьори нещо като змия. Дали е усойница, пепелянка или смоче не се знае. Беее, смоче. 

А къде ще лази, кво ще хапи и тършува хич не зърна. Нещо като " Единия и златната ябълка". Само да има кой да я посее, отгледа и да я пази.

Може би нейде в " Пампорово".