Докараха му вратата още оня ден. Зарадва и се като дете на близалка.Сега никой нямаше да го безпокои.
Сектантите му отровиха разума на кучето. Вместо да лае котки. Сяда и чете некви брошурки. От де се запаси с тях хич не разбра. Ама они, сектантите де. Са като мухи под магарешка опашка. Висят ти на вратата и те хипнотизират с късчета хванати от тук и от там на Библията. Ако не ритнеш вратата веднага, ставаш като кучето. Зомби. Вървиш и гледаш с оня празен поглед.... за песа може и през ключалката да са пуснали нещо.
Оная пълната съседка, момата. Час по час идваше за нещо. Ду пипера и свършил. Ту кафето и изкипяло. И то баш като забрави да заключи. Т'ва слонче с ефирен поньоар не е за него. А ма той е само седемдесет кила бе хора. Ако му скочи, бърза помощ ли да вика.
Майка му, която живее два етажа надолу същата. Мине, не мине час и идва да го проверява. Има чуството, че минава и през заключена врата. Майка е това , не е лукова глава я. Как ще спи той гол. Айде де.
Началника, като види, че си е изключи телефона и той. Влиза като у дома си. Тръшка се в хола и докато не тръгне с него няма отърване. Сякаш днес не е почивен ден и триста клиента чакат и му мелят сол на кратуната.
Най трудно изживя, като влезнаха ония дето си мислеха че е склад. Некви доставчици. Докараха му платена пратка с двайсет кашона дамски превръзки. На тях сам отвори. Бяха много настоятелни. Но щом го видяха на вратата без да питат или да се представят натряскаха кашоните и офейкаха. А ве мъко, що не са двайсет с уиски, бира или кафе поне.
Тази врата е с пълна програма. Пръстов отпечатък. И ирисова диагностика. Кучешки лай ( само на неговото). Лек токов удар за нахалници и тежък къч за по големи такива. За мама специално миризма на коч. Има страхова невроза.
Скочи. Де се чукаше. Някой да не е прескочил бариерата. Грабна парцала за миене на теракота и запристъпва към коридора. А там гробна тишина. Леле, той е алпинист. В кухнята е. Тръгната натам.
- Аз съм Джуляа, бе идиот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар