неделя, 8 юли 2012 г.

Ще пропей

Драскаш си на обичам те.
Върху тебе буквите струят.
А стените изненадани.
Се връткат.
Върху тях с тапети те стоят.
В празното, е ехо.
Всякакво.
Всички сенки са любим.
Всяка купчина, сърце е някакво.
Тишината, шепот незабравим.
Очите яростно, разбиват сънища.
Пътеки виждат в тъма.
Човеци седнали по пънища.
Един им трябва на таз врата.
Тогава думи ще избягат.
А любовта ще каже, днес здравей.
Нямо стените ще се впрягат.
А сянка, някак ще пропей.





Няма коментари:

Публикуване на коментар