Прахосник

Нали, с мечтата не се люби?
Не дава дъх.
Измъченият път, не тръгва.
Равното, не е връх.
В реалността.
А дъгата толкоз близо.
В дълга разорана нива.
Избягва надалече.
Сивото надянало елече.
Покрива ти нозете в пепелта.
А ти, като размечтан прахосник.
Все в далечината.
С изгрева мечтата- блян.
А може би в краката.
Стъпка нещичко, без свян.
Все чакаш някой от далече.
Мечта наречено.
Наричаш на обичам те.
А днес е вече....