понеделник, 16 юли 2012 г.

Очите ти не чуха

Облегнах се на рамото ти глухо.
Сълзите оставих си навън.
Дори капчуците не гукат.
Разчекнати от жегата насън.

Неизживени стъпки се обуват.
Каишките останаха в прахта.
Целувки простенаха си сухо.
Умирайки самотни в скръбта.

А в ляво дупката дълбае.
Времето посипва с камънак.
Погледнах, очите ти не чуха.
Не знам дали ще дойдеш пак.

Няма коментари:

Публикуване на коментар