понеделник, 27 август 2012 г.

Код червено

Я съм Гицка. Мома разпенена и напета от село " Хвали тръцково". Не е верно, че по село нема моми. Има, кък да нема. Я кво съм. Немам куйрук до кълките си, я. Ма той кой лий посмял  да углява кое на къде мий. Много съм люта и сал аз ша река кой да сбруи космите на Гицка.
Тъй са нарича да  не заприлича тука на мъжка седенка.
То и косми нямам де. Я се епилирам и то по модерному. Немам ни брада, ни мустаци. Не висят плевенски вълни по кълките и на други места. Одим у градо щот  в бакалията таквоз чудо нема. Миналата година за пръв път донесоха скумрия, ви казвам. Ма я харесвам голи шарани без пари от язовиру. То там се охлаждаме и селските страсти.
Вий кво сиа. Те са същите кат ващте. Даже по- силни, по-големи и по-горещи.
Да не разправям за даскала, кмета и попа кви им са страстите, че единия ша ма изкара  проста, втория проукатур- опозиционер, а третия напрау  в ада.
Моите са най безопасни. За думане само.
Първом.  Я не харесвам да ме зяпат ей така. Кво сега. Дал ми господ, де да го дявам. Ма това значи ли, чи трябва да си ритат очите и да ма задяват кат  магарешки трън по скъсани гащи. Я си носим оружие. Я някой е посмял, я съм го заклала кат църна кокошка за курбан. Имат си жени, да си ги угляват, аааа.
Второ. Мен мъж за хамалин ми не требе. Я и сама съм си такваз. Как съм петдесет кила с мокри фусти. Не бе кой носи такова  сега. Кат съм сега  с мокър анцунг  педесет кила, яздя кон, правя си сама  керемидите, кова с големию чук и други таквиз. Не, чи не мой да готя. Не съм отровила прасето и кучето от манджи. Нооо   пра дядо мий  Крали Марко.
И хигиена спазвам. По чистафула съм от всяка една гражданка.  Особено от как едни младежи и девойки все разправят за код червено. Аз тва  не го знам. Но навънка на циментя  немой боса. Ще замзям на баница за Коледа. Сал дето няма сняг да ме разхлади в тая жега.
Нали съм умница и това напрайх. Забих четри кола в задната градина. Опънах четри чаршафа . И едно голямо корито седи там от сабахлам и ме чака.
Ей сега се цамбуркам.
- Кой там бе? Кольо, излез. Не се срамувай де. И на открито да зяпаш, все тая. Я си пипнал, я ти е хвръкнала ръката. Не разбра ли, че не те искам бе. Магаре такова. От теб не става нищо. Ти сакаш сал да бараш,  да ядеш и  да хукаш.. Я такова го фъргам в нужнику.
Чифтето на дедо е тука. Мой и да стрелям. Другия път ще пусна Бобо- кучето да обикаля, чи един куршум два лева.
Сега зачезвай, чи става горещо. Да не те изпека. Код червено е това, да не тий телевизията и женурята там.

2 коментара: