вторник, 28 август 2012 г.

Циклон с боклук, влизай тук

А ма вятърът ще да ми е виновен. Кой ще е друг да ми размъти лютата чушка от вчера та да ви сготвя пост- лютивка. Ма духайте бе. Ама гледайте да не ви падне нещо в устата. Няма майтап. 
Голата истина ми се озъби по космалак вчера. Малкия циклон, който заби  в Добричко и дигна всичко на кратуните ни показа сума красоти по комшийска линия. Сега няма да цепя теслата от кой блок са.
Това бяха  топка живи, женски, боядисани косми, Демек. 
Я излизам да се кундурдисам мадама на терасата и гарнитурата по това си я фъргам за разчет на вятъра, фтичките и комшиите да видят къв ми е цвета на косата. Зор имат.
Та се питам ако се засили циклоня кво ще ми довтаса на терасата. На другата от зад. Тази беше предната. 
Не ми влиза в малкото акълец който си имам, как един нормален, пораснал, изискващ, работещ, семеен, пълноценен, здрав човек ще си опъне ръката и ще фърга какво и да било през терасата.
Той или е изкукурдясал, което не е възможно. Или го прави нарочно, за лошо на другите. Или го мързи толкова много, за да стигне до казана за боклук. Или го смята за нормален начин на живот.
Да смятаме ли, че след време тоалетната няма да се ползва и язък за канализацията. И като си изправиш кратуната, ще видиш изцъклени задници и предници по терасите да се изхождат върху главите на другите. Някои даже ще си сменят и превръзките. И они като ми литнат с те крилца, глей кво става братче.
Да смятаме ли, че като се загледаме по терасите там ще ни радват сал бебешки очи. До момента в който  им дойде часа за смяна на памперс.
А ако някой запразни и си изхвърля бутилките които не чупят кратуни и накрая му долошее от пукница, ще хванем гората. Като не знаем какво ще заварим обаче от нашата цивилизация. Тука в държавата де.
Начи дишаш, пиеш вода, ядеш, къпеш се, в един момент да се изсереш на метеното. Щото  те комшиите са търпеливи ( не всички). Но природата един ден няма да ни изтърпи. Да не говорим за гооолемите замърсители.
То пред вратата ни е нужник, та сега планината, реката и тем подобни дреболии.


1 коментар: