сряда, 29 август 2012 г.

От снощи

Дали съм кожа от сатен, в плахият ти поглед.
А тези скромни две очи скришно я погалват.
Защото не горчи.
Като самотата зад вратата, с белезници за очи.
Аз те гледам, като огнище старо.
С пламъци от рози.
Забождам се, където трябва.
Намирайки се в оня сън.
От снощи.


Няма коментари:

Публикуване на коментар