неделя, 5 август 2012 г.

ПОСТефтер от задни мисли и предни излеяния в разкрачен словоред

Да ви кажа, носът ми е станал  още по- дълъг. Не, че съм нещо като грозилище, но долавям всякакви миризми отнапред от другите. Той и преди не лъжеше, ма сега е като на мравояд и като усети нещо из къщята , гоним като диктатор.
А ааа, мравки не ям. И тях съм подгонила. Станали са супер нахални и ми приличат на депутати преди избори. Сядаш си на компа с диня. Има, няма пет минути и те там. Сега са ме инсталирали да ям на терасата. Всичко се сапунисва. Даже се харизах на единствения килим в дома, който е пред комповете и се наврях да измия залетите кафенца и сокчета в баня метър на метър. И пак мераклии се намиргат.
То и мераклии за чистота бол. Па е за това се качват, мисля. Все вода изливат по терасите отпред. А отзад ходят чума и холера.  Много ще ми е драго да мина край входа и някой да ме олее. Ако не ми се обикаля или няма вятър.
 Тя и водата с въздух се плащаааа. Не се цени.
Аз през ден с един парцал и дръжка. Ако иска и ХИ да мине.(оф мравка)
Нали сега съм в ремисия, реших и да наобиколя по- голяма верига магазини тука. Да видя тва, онова. И най-вече нещо диетично по моята част.
Цените са станали по-големи за разлика в началото. За диети и дума няма. Мястото за  парфюмерия, козметика, четки за зъби и всякакви такива е по голямо в доста от мястото за видове брашна.
Да не говорим за месата. Свинско до дупка. От де те прасета бре, хора. Внос. Макар да направиха кокошките щастливи, на пресните витрини, един или два вида. 
Не мога да казвам какво да ядат другите аз искам пилешко. Може и нещастно. Даже пилешката им шунка е само два вида в расфасовка кило и нещо и цена малиии.
А в средата между  парфумата и храните, наредени боклуци уж намалени. Същата бакалия като по един лев. Само дето тука е по няколко отгоре. И се спират да гледат, че и копуват.
Няма ви кажем с какво е пълна другата  зала. Скоро пазарих бельо  на малкия. А може да се каже, че той не е с кюлоти.В тая верига  подобни боксери са десет, дванйсет лева.
И купуват. Щом е на промоция. Може и люти чушки в буркан.
Влезнах в месарски магазин. Толкова са надути цените, че не щастливи ма на дрога са били тея кокошки. Че винаги прясно. Мене от бранша, стар касапин.
Тука всяка пусната музика се чува. Панелки. А и всеки има уредба, колони и пвц, което отваря, че е жега. Българина масово слуша чалга, все още. 
А в махалата чух и друга, там някаква младежка и не и знам стила. Даже се чу джаз.
Циганките излизат вечер навън на хладно и си приказват, а ние гледаме от терасите като лалугери. Аз опитах, ма с кого?
Тя комшийката ме хвана за слушател. Как била ходила на село. Как обрала сливите за ракия и паднала. Как вече пържила пипер. А моят дето съм купила бил скъп. Вече не идва в нас да казва как си избърсва и праха.
Едно време като идваше и беше жив предния ми котарак и нейното куче, и тя го домъкна. Обаче той котарака, беше като дявол. Като подгони то голямото куче и като му одра носа до кръв, вече не го доведе.
Сега кво? Бунадясвам се с Фотошоп( ми ново) по цял ден. Нафрашкан като голяма верига с боклуци. Фъргам ги и зареждам каквото си харесам от едно място. 

Ех, голямо мрънкало съм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар