Разпусни си съдбата

Да казваш " Обичан те".
Някак е малко.
И хиляди пъти, са  толкова жалки.
Без стъпки,
без огън,
без допир,
без жар.
Празният въздух.
Засява кошмар.
И свиваш си перките,
стрелите
крилата.
Чакаш ятата.
Там сивите гарги.
И ти  си сред тях.
Гра.., грях, грях.
Така думи се нижат.
В празни стени.
Вятърът тихо, навънка шуми.
Стани!
Разпусни си съдбата.
Недей с ятатааааа.