сряда, 19 септември 2012 г.

Унисона и ритника на майката


Както си се бях унесла в унисон с времето и бях скатала ритника на майката по-дълбоко, почуствах силен удар в отпуснатата част на целия си мисловен ризон. 
Не неткината пранга, не блоговата пътека и ни една мрежова паюжина нямах за  капитал и банкер- бала сейф, та се облещих. Кой по дяволите  на тъмна мониторска дълбина ми се е заджаскал.

Не знае с кого си има работа. Ей сега запрятам крачолите.
- На кого се периш ма кукурда- пинчер такава? Я съм твоята Муза и не ми е накъде тий времето, майката, шапката, сопата и други непродуктивни неща.
Я включвай машинарията да не задраскаш тука със захар и да не почнеш колаж с утайката от кафето. Ма това кафе лий, или лига на крава срещу млад бик. 
Намислих ти няколко теми.
Аз се свих като джумерка   в готова свинска мас и си пуснах кофража на жълтеницата, та дано ме остави.
- Не си болна. Не ми прави номера на китайката. Ти хващаш болест само когато се грипираш. Или по точно, когато си в положение " не шавам и не мисля".
Настръхнах, като ядосана котка да изглеждам по-грамадна, изправих се на пръсти и изръсих.
- Не ща...
- Ставай, че взимам дряновицата. Тогава ще драскаш на дъската за хляб и след това ще я направиш   на колаж.
Тропнах с крак и се  надух като пуйка.
- Няма пък. Компа е развален и без това.
- А бе лъжи си котката ти. Я сядай. 
Виж сега. Можеш да напишеш за  конския пазар и откраднатото агне. Даже и заглавие не ти давам.
Може да напишеш нещо за златен дъжд. Имаш два варианта.  Единия е сериозен, другия е хумор.
Стихчета нещеш  и няма.Съобразила съм се с това.
За колаж ако ти  се ще. 
Любимите ти рамки. Тая последната кръглата. Хвани някой за жертва и готово.
А може и нещо по така. Примерно някой женски образ и така....
- Добре, не ме ръчкай, консенсус. Ма утре. Днес да наточа майката, че е затъпяла малко.
Ииииии, боли беееее. Утре обещавам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар