понеделник, 3 септември 2012 г.

Овчи акъл и туй то

Кучето заби кратуна под дебелата сянка и заспа. Лапите му туптяха. Ония рунтавите цял ден си местеха мерата. Все едно на едното и другото място не е все трева.
 Ай сега стопанина да му изтърси чиста, вратна пържола, гол кокал и комат хляб. Кое ще яде, ааа. Не, че си е изтъркал маратонките, но се радваше и на мръвка. Смееше и му се озъби, че миналата зима без малко глупачките да влезнат в един тир за пастърма. 
Малко царевичка, тва и онова и тръгват у въргаля. Затова и сега ги наблюдаваше скрито. Да не би на някоя да и щукне баш в дванайсе на обяд да ходи на някъде сама. После той ще опере пешкира. Нищо че ще отвърне и на кръв. В тая жега  нито му се скачаше, нито му се ръмжеше и хич не искаше да се доказва пред хората. Още по-малко пред тия вироглави овце.
- Де така бе Маро? Не ти ли е потно? Даже фуниш. - надигна глас той. Не ми излизай с номера, че кътника те е болял до обяд и сега си гладна. Или езика ти е пресъхнал, щото снощи солта ти е дошла в повече.А може да ти се е приискало да си раздвижваш стройната си фигура от лой, та дано се постопи и коча в кошарата да те загледа. Да, а ма стопанина те иска така. Връщай се в пауза.
- Борко, пак се заяждаш разчитайки на острите си зъби. Не стига, че ни стрижат, колят, понатупват и даже взимат децата, ти взимаш тяхната страна.. Тииии животно ли си, или човек. Ни едното, ни другото.
-  Мой да си гледала белези от зъби на микроскопа. Ма в лаборатория за месо. Аз съм ти  казвал и преди, а ти си вирваш главата. А като дойде и твоят ред, какво прайваш? Примерно сложат по-млада водачка.
Аз съм свободен и съм избрал да бъда вън до вратата на твоята кошара, А ти не смееш да се разбунтуваш за по горното. Само тука ми надуваш главата и после ще се чудя как да ви завръщам овчите магии.
Като си толкова ербап утре ще ви чакам пред къщата. Аз ще ви водя Ако ви е мил живота ще се дигнете на бунт и ще сте свободни. А да ви видя сега. Ако не дойдете ще почна да ви хапя, да знаеш.
На другият ден рано, рано кучето застана пред къщата и се разлая.  Дори и скърцане не се чу. Само стопанина излезе да го изгони.  А самото куче така и не разбра, че цяла нощ  в кошарата имаше лют спор и накрая мнозинството се съгласи. Жертвата  на няколко си овце, агнета, вълна и някаква си там ограда не си струва да тръгнат да се бунтуват или да бягат гладни и  без покрив из гората. А  и Мара беше сменена на часа. За общото благо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар