вторник, 4 септември 2012 г.

Наличност на хранителни мисли

Какво е храна?
Понятие за глад от различно естество. Или много купчинки с епитети за  отделния човек. Като се  започне от дребния капризник и мърморко и се стигне до дълбокия  отделящ харната на такава и онакава, според вида и.
Трябва да се отдели  този който се отвращава от нещо по рождение. Ето пред очите ми израснаха две деца. Никога съзнателно не съм разделяла храната. Но така или иначе по- малкия почти винаги ограничава консумацията си на месо. 
Не е понятно хора в разцвета на силата изведнъж да спират дадени храни за сметка на други. Не ми се вярва също, че това което дадена храна доставя на организма , съвсем друга по същност ще направи същото. Друга работа е, ако съответния индивид се е родил така. Нямам как да не търси някаква алтернатива. 
Не разбирам защо хората доброволно подлагат организма си на някакво лишение. Дали за някаква кауза, разбирания, отслабване или промит разум е едно и също.
Не харната прави човека, а  това в главата и съответно действията.
Храната е начин на съществуване. А дали има всеки възможност да се храни здравословно и от което също се правят купчинки, е друг въпрос.
Все още не съм свикнала, че моя организъм е решил да се бунтува и не мога да консумирам почти нищо. Продуктите които имам налице ги въртя всякак, дори да не прилича на храна. Важното е днес да подам на организма си и минималната доза за съществуване и никога няма да възприема доброволното лишение от нещо.

Оня ден отидох в магазина и опипах всичкия им  диетичен хляб, вакумиран е. Знаете ли защо. Колкото и да се хваля, от царевица хляб мек не става. А с тия алергии устата ми е вечно подута. Всяко хранене ми е една малка мъка. Но, се храня.
С царевично брашно.
Пилешко без кост.
Картофи, грах, зелен пипер и морков.
Краставица, ябълка, нектарина и круша.
Кисело мляко може. Но засега устата почива.
Едно кафе ( може и две :) и няколко чая.
Толкова. 
Нека не ми се сърдят всички, които са  някакви там. Лишаването  без здравословна причина или по рождение  от дадена храна, това е насилие срещу самия себе. 

2 коментара:

  1. Ха, Руми, ти почна като онова гладно цигане, дето видяло мъж да носи нещо и го пита:
    - кво носиш бе чиче
    - хляб нося
    - ами яж го беее

    А за царевичния хляб не си съвсем права, може би ти си попадала само на твърд. Тук до нас има фурна, откак са я построили хляб от магазин не съм купувала- вземам от фурната топъл и пресен, всякакъв вид, пълнозърнест, бял, царевичен и още много видове. Та за царевичния- дори да остане за следващия ден пак си е мек и бухнал, като памук (чуден е, в него има и слънчогледови семена).
    Кво да ти кажа, като всяко нещо майсторлък си иска в приготвянето. И подходящите съставки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. тва във фурните е мек защото добавят Пшеница. Аз си правя сама от моя смес някаква дето понасям. От една соя гранули дето сложих нема а ти казвам кво стана. Вече писах за това скъпа. Знам кви съставки ма алергиите не ги понасят. С тая соя стана чудесен сал дет не ревах

      Изтриване