сряда, 5 септември 2012 г.

На поза

Рано сутрин, лекичко през крушките.
Да видя днес дали оцелях.
Поне една да ми свети с пушката.
Която мери, което май не бях.
И някак си уцелва капките.
На дъното на черната душа.
Соленото изчезва и остават сладките.
Застаналите стражи в моята коса.
Мишената стои в ъгъла и чака да се отпусна в тъмен час.
Проверявам си бушоните и навивам крушката.
Патроните редя и соча с пръст до нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар