Кръчмата " Кучешки кокал и крак " толкова беше замъглена, че и да оскубят някой нямаше да се види. На другия ден току изникнала нова порода или някой олекнал с някоя стотачка.
Като се позакьориш ще видиш в сепарета дебели,тлъсти и породисти в костюми. А край тях леко епилирани кучки с облекло неглиже. Изведнъж негата се бомбандира от лай. Не от рев.
- Кой по дяволите ми е взел кокала с кучката барабар. Само си мръднах погледа за трийста от секудната бе идиоти.. Не, че нямам друг и този ми е за втория зъб вляво. Обаче, моето си е мое. Дори и кучката. Знаете ли, колко стотачки струва, ммм. Сега кой ще ми оближе..... слюнката от обувката. Ич не ме... на вратовръзките ви на кривия косъм. Вадя автомата и толкоз.
Един се понадигна тежко вляво.
- Че от кога свинските кокали с голяма тежест са твоя собственост, ха ха ха. Аз им сложих патент като дадох, турих, взех и резнах няколко опашки. А може да е някой дребен пилешки и ти да врещиш тука, като стара проскубана кучка.
- Пилешия ми е наследство от дедо бе. - обади се едно с мазна козина. От де накъде ще лае за него. Някой друг ще е. Като гледам има и пуйки, патки и какво ли още не.
- А не, обади полу-породист уличен, едър пес. Това са нашите си кокали, няма баране, че ще ставаме на кълбета. Я по дърветата колко фтички има. Няма да ги дадат на котките, я.
Първия се надигна и скочи на масата.
- Ама вие не знаете ли веее. Аз съм собственика на кокала автомат. Така, че или споразумения или ще има трупове.
Тъкмо се наежи и изведнъж вратата се отвори. Влезе един пинчер и изкрещя.
- Ставайте братя на обединениееее. Котките са обсадили границата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар