петък, 7 септември 2012 г.

К'во прай съвестта кат си няма работа

Съвестта изпотена скочи в леглото пет персона и половина и седна. Отдавна и беше станало широко, ма капитала и свърши за ново. Изхвърли всички огледала, че все си мислеше за булимия като се погледне. Не зависи от нея, ама....
Слънцето  е високо и едно изправено кафе ще свърши времена работа вместо няколко от човешки разум. Тях ги търси вече мислотърсач.
Изведнъж нещо дрънна  и тя хукна  по разгащена пижама. Не спеше вече гола. Божкее. Та кой има сега една гола съвест. Спъна се в бързината в една играчка. Да играеше си. 
На, кукли, топки и сафпирчета  с ъздух. Празна работа, но да минава времето. Може би  някой ще я съблече. Може би, ще я събуе и... падна спъната от огромните си пантофи.
Все пак стигна в кухнята. Лампичката за търсения въобще не смяташе да свети. Кафеварката, нагласена на час пускаше поредното забравено кафе.
Взе го. Изпружи се пред телевизора да гледа " Ще се убия сам със съвеатта си" от преди двайсе години и се отпусна
Изведнъж пак нещо дрънна. Хукна без да види, че се е оляла и на брадата си има ей такава башика от изгаряне. Бре този път светеше.
Някъде там на някаква улица едно дете беше спряло мъж.
- Чичко депутат. Защо лошите се разхождат или седят на слънце. А добрите са затворени или седят на сянка?
Съвестта веднага се приготви.  Съблече всичко. Пусна си горещ душ и махна старият си грим, който беше сложила от нямане на работа. Запаса пушката и сабята и грабна ...
- Ела да те почерпя моето дете. Сигурно си сънувало кошмари.
Ще отиде в Кипър, във Франция, в Щатите. Може и в Танганай. Не, на Марс.
Поне за седмица.

Няма коментари:

Публикуване на коментар