Там някъде продават се души
в прочит, наречие и търговия.
Изпълнени с качества, лъжи.
И признаци откликнали,
на забравия.
На рафтове изтягат се с лули.
Чакат поредният стопанин.
От предния, раздяла не боли.
Разхилват се,
умрял като хайванин.
И хоп купувачите дошли.
протягат мазни и дебели пачки.
Празното все пак и в тях трепти
А тук е пълно с глупачки.
Душите си заголват шкаф.
Оставят парада на човека.
И тоз ще падне след утрешния крах.
А те сменили си елека.
От вън надничат кат звезди,
безплатните и хилави душици.
За тях никой не брои,
дори и половин парици.
А те са с огромна страст.
С цветове безбройни кат звездите.
Но те не са под ничия си власт.
Те са свободни дори и за парите.
Когато някой избере такваз.
Залюбват се и стават като цяло.
Живеят само в тюркоаз.
И в едно си стават побеляло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар