вторник, 16 октомври 2012 г.

Къси щрихи

Може би стихът е празна дума.
Изтъркан като есенен пейзаж.
Пожълтял, като разкиснала се хума.
Размахал пръст в локва и колаж.
Може би са думи- лицемери.
Егоисти пазещи стръвта.
Да се целят в хорските химери.
И да пият капки от кръвта.
Може би са загуба на мисъл.
Или някой малък черноглед.
Речов гребен, който се е слисал.
Позабравил думата напред.
Може би са думи еднозначни.
Една, един измъчен филм
За излъчване, въздигнато стократно.
Паднал досадник непоколебим
Може би е къси щрихи за не зрящи
с отворени  вътрешни очи.
Малки пламъци горящи.
Някъде от далеко са дошли




Няма коментари:

Публикуване на коментар