вторник, 2 октомври 2012 г.

Има мъже, как да няма !

Днес лекичко ще захвърля хумора си зад вратата, а поезията и разказчетата малко ще почакат
Тъй като Владо е зачекнал доста крастава тема, та и аз.
Значи, преди да отидат дадени хора  при работните места, те са при мама и тате. Най- вече при мама. 
Мама в повечето случи казва не така, а  онака. И от там идва не изкорененото превъзпитание на онова мъжко самочувствие, което си  е все още добър ден у нас.
Веднага давам пример.
Връща се съпруга ми от работа. И свекървата. - Стани го посрещни. Все едно идва Господ.
Хубавото е, че все повече жени не скачат като мен да застават до вратата, така да се каже.
У жената има чувството, първо всички после аз.
А мъжа, първо аз после всички.
Налагало се е мъж да върши домашна работа.
Първо ракията, салатата и мача и след това кухнята. Жената обратно. Това не знам от какво  е.
Представете си тия два вида на работа.
Ще дам два примера от моя живот.
В месокомбината раздават заплата през работно време. В моята бригада работим по двойки. Аз оставям колежката сама и отивам за двете заплати, като се нареждам на опашка.
Идва мъж- касапин( и то много добър) и минава отпред.
- Ти, викам, накъде? 
Нахала си взе парите, със същите аргументи като моите. Оставил колегата сам.
Пак в Родопа. Имаме Еврокомисия за приемане на износ. Аз на конвейра. Чакаме гръка ( председателя) до два и трийсе да му дойде кефа.
Гладни като вълци се нареждаме в стола. И хоп пак един такъв отпред. Тоя път с една доста голяма кавга, се нареди отзад. Не ми е пречело, че съм  четиридесет и три кила жена.
И явно не ми е промиван мозъка или не са успели.
Аз лично доколкото мога не съм нслагала това  няколко вековно нещо в главите на моите синове. И си личи.
Даже и на работата. 
Нямам данни да не са достигали мъже. Дори и сега съм виждала в нашумелите обувни и шивашки фирми, мъже.
Просто, когато се съкрати в една фирма персонала. Процесите се извършват  от наличния такъв. Ако са останали жени. Ще го вършат те. На кой му дреме.
Между другото. В Родопа имахме две  яки жени на мъжки процеси. Можеха и на по леки. Но не желаеха. Пак за пари де.
Но работили съвестно или не повечето мъже , които съм срещала в работата  си винаги са имали по- голямо самочувствие от жените. 
Както се казва в лафа ( без мръсни думи молим). " Сякаш са хванали Господа за шлифера".

пп Поста няма за цел да развива феминистки  страсти. Всичко е  разсъждения за отделна група мъже, защото има и доста свестни. 
И за инфо. Винаги, когато съм имала възможност съм вземала пари колкото тях. Дори на така наречената женска работа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар