сряда, 3 октомври 2012 г.

Дързост и грозота

Значи, все повече се концентрирам върху своята дързост и грозота.
Офф, от това ми излязоха бръчки на мозъка. Но аз ще  потходя към друг,  не засягащ моите клонящи клетки епицентър.
Оня ден усещам, че ми лази нещо по кратуната. Убих се да си ровя из гъстата като конска опашка коса. Няма въшки. То ако имашеее. Ехееее, щях да съм фраш с пари и сега щяхте да четете глупостни бисери, ма нъцки.
Ма да, дръзкия ми поглед беше проспал сума време. Всички се бяха накачулили отгоре на кратуната и всеки пошкаше за нещо. Зачудих се как съм ги побирала до сега и как не ми е опадал патешкия мозък.
Държавните магарета така ми бяха опасли тревата на мерата. Ма гоних ги беее.
Вие с магарета работа имали ли сте? Сигур. Но никой не признава открито. Всеки върви заблудено и току се почесва по кратуната. Я някое магаре не му харесало пашата та се е изплюло.
Аз моите съм  ги парфюмиерсвала, хранила, поила. Дори и на  хаир чардак спят. Ма все ми хвърлят къчове  и като се чеша, чеша сякаш не въшки стадо бизони имам върху главата си.
Друг е въпроса като се курдисат и общинските прасета. Става не кочина ми лудница.
Няма к'во да си скубя косата за да им отварям място. Малко повечко дързост. Па ако ще да ходят по други примирили се за накачулване кратуни. Ей сега ще си слагам и толерантност към някой, който няма грам лична хигиена към мозъчните си клетки, ама ха яяяяя.
Вчера отивам за зеленчуци. Сещате се. Таковата. Домати, смачкани, леко мухлясали и с цени които вече се бяха качили горе на балкона на кратуната ми. Продавачката реши да ги последва и рече да ми избира стоката.  Аз дръзко я погледнах и казах, че нещем кацнали домати с разни шарании по тях и тя  на момента се приземи с две кила земни, ненакачулени.
В къщи ли. Ма те не са слезли. За какво имам такава голяма кратуна и където отида ми викат. - Госпожо, махнете този кашон, че ще паднете някъде. Аз да падна, леле. Аз не съм била на колене. Ако ще да  са всички наведнъж там и аз да се опитвам с всичките си сетива да си разчистя върха на планината.
Ха, ха, ха. Планина ли?Мой  се каже и мечка стръвница, че понякога ми изпиват кръвчицата на акъля. Нооо тая дързост до сега явно е слаба, щото там горе е наплив.
Грозотата? Плашила съм сенките на клечките с нея. Колко по грозна от това, което съм в момента да стана?
Трябва да съм страшна. Да съм кошмар в съня на някои и горд забит кол в средата на други.
Е който е надникнал по навътре от косъма ми знае, че съм душичка.
Докато не се разлютя де. Ха, ха ха

Няма коментари:

Публикуване на коментар