понеделник, 22 октомври 2012 г.

Понеделнишка изповед

Днес съгреших.
Не крадох чужда къща, не излъгах, не ходих по мъже ( не щото не искам) и не убивах в буквалния смисъл.
Чисто и просто ядох ябълка с кората и си хапнах няколко парченца свинско. Много са вкусни( не съм яла от месеци).
Сега си чакам балтията по кожата и други разбунтували се органи. Ма тихо да не чуят. Може и да ми се размине.
Тва за кората. Не си бях в къщи. Ходих да си лекувам чувствителността. Имам я с тонове и сега ходя в дневния стационар на психото да я окастря малко. 
За благородните, може и да съм луда. Не ми дреме.
Я съм в пълно съзнане кога се грипирам, когато някой ми вдигне фитила. Там е работата, че се грипирам и без да вдигам пушпулига. 
Кво не личи че съм болна ли? Дължи се на силния ми дух и на един ""Ангел"".  И без сексуални намеци. Е па такваз мания нямам.
Имам, да държа на моето си. Скоро дрсках. И тва си е цената.
А грипирам. Тва е нещо което не ви трябва да знаете. Все едно да сте трупове със съзнание. Леката му форма е алкохолик без граници, който е пълен въздържател. 
Е разкиснах ли ви?
Нали някъде трябва да си фърля боклука все пак.  
Пнякога си мисля, че и на " любовта" и трябва здраво тяло. А на обществото здрави хора.
За първото ще хукнат да ми носят от девет реки вода.
Кръг от гърбове стига да спрете всичко. И ако не се осъзнаете на момента, наистина ще сте луд.
А за обществото може и да се надпреварват да ми казват, че наистина е така.
Аз на думи ще ви донеса луната. Нещо подобно като гърбовете по горе. В един момент вятър те вей, но на черен кон сам сред гората.
За месото.
Върнах се замаяна и изморена и... И с куп задачи за здрава, права камила ( първо тях). 
Верно бе, нищо ми няма. Не съм със смъртоносна болест, Не ми изтича кръвта. Не охкам с микрофон. Бе камък и половина ви казвам. 
Та хоп насреща ми месото. А я мечка стръвница.  А и вкъщи, когато съм сама съм богиня.
Натъпках се кат праска, и слонка и крокодилка. Не само месото ха ха ха. Позволих си три парченца. 

Аз съм като три купчинки.
Едната е самата Аз.
В другата са болките.
В трета колкото и да не ви се вярва поради горното, са любовите и усмивките.
Тия три купчинки, все водят борба. И ако не побеждаваше третата в съюз с първата, нямаше да вися на компа дори.
Но понякога и втората взима връх, Накъде без нея.

пп Аз съм си Аз, понякога е доста скъпо. И от утре пак на вой.  Тва по горе ма никак не ме е размекнало.

Няма коментари:

Публикуване на коментар