понеделник, 22 октомври 2012 г.

Чужда срамота

Днес нямах време да ви гледам в очите.
Пък и не обичам толкова открито да събличам.
И да ме събличат.
Бях мъничко заета.
Да се отвия от камшика.
Бях на няколко пресечки.
Не усетихте ли миризмата на кръвта?
Тя е толкова проклета.
С тая кална, тежка и окаяна на време миризма.
Може би зад ваще дрехи!
Може би под кат дантели!
Имате си като мен.
Белези, елеци, белези елеци.
Като погледна ( в очите), лъснати се пъчат белезите.
 Чужда срамота.



Няма коментари:

Публикуване на коментар