понеделник, 29 октомври 2012 г.

Дървена полоса

Човек стои на една дървена полоса, която е върху един камък. Винаги се стреми да е изправена за да не падне и да загуби духът си.
Разбира се доколкото зависи от него.
Прави нереални пози. Честни или нечестни неща за да сложи тежести. И не само да застане в хоризонтално положение а и да се застопори като кол. Но не винаги се получава и духът застава в някакво не естествено положение.
Нищо, че на повечето съзнанието е там. И това е лошото, че осъзнават колко голяма тежест са сложили и къде е грешката. 
И идва онова нещо което никога не пада по ничий наклон. Изкуството ( или някоя друга дарба).
Тя запълва малките празнини ( от падането), които са се показали стига  да  се знае как.

Както знаете не крия, че ходя в дневния психо диспансер да лекувам нещо си. Няма да пояснявам сега кой е луд, кой нормален и кои диагнози с какво и защо. В нета  инфо бол.
Та винаги ми е правило впечатлителен , че по стените има рисунки ( ще видите някои)
Това е арт терапия на Центъра за психично здраве" др.Петър Станчев " град Добрич

И да видим какво могат тези по наклона, покрай тези които са се застопорили яко.















6 коментара: