петък, 5 октомври 2012 г.

Приватизация, Инвестиция и Икономика - положение

Въпроса с тази модерна дума инвестиция тръгна от магазина вчера, след като сравних цените на млякото на две фирми. Аз си нямам чужд инвеститор на семейният бюджет и напазарувах с малко мислене. Но за млякото и не толкова за  него, малко по късно в поста.
Аз съм пряк  участник в икономическите промени у нас и затова ще започна първо с приватизацията.
Още не бях  започнала работа като тъкачка и се  започнаха Акционерните дружества. Групата от горе накара стадата от долу масово да се съгласяват с това. За всички беше нещо като извънземно, което ще ги направи малко по- богати. Или ще живеят така да се каже по-свободно. А както се разбра, за  групата от горе  е било нещо като стадо крави. Доят до дупка. Която падне и ножа.
Подлъгаха се хората. Дадоха им и безплатни акции и няколко години вземаха по броени левчета. Други си закупиха и още. Скоро изкупуваха акции, но съм загубила полицата ( не моята).  Явно след затварянето на повечето предприятия, останалите средства за подсилили нещо и някой иска да се подсигури.
Това се започна при икономически министър Лидия Шулева, която  тогава  беше в борда на дирите на този холдинг. 
Какво може да мисли човек? Кой е намислил тази приватизирания и за какво? 
Може би самото устройство на това престрояване на икономиката да е добро и да е криворазбрано. Но не прилича ли на онова хулено комунистическо. Една група командва икономиката.
 Всъщност   доста групи. Нароиха се куп акционерни вълци.
А след това зачакахме вече инвеститорите. Ние все това правим, чакаме. Някой да направи нещо. А ние да си клатим краката и да си бъркаме в носа.
Защото те отвътре са ни оправили а отвън ще ни дооправят.
И надойдоха доста фирми шивашки и обувни на първо време  кой накъдето свари. На второ, с доста приемливи условия на работа. Доста хора си смениха професията за доброто на парата.
Чувала съм ( само на чуто). Че  в доста страни заплати се  правят по браншове.
Примерно: Бранш на шивачите, еди колко си минимално.Договор, сключен между браншовия синдикат , работодателя и работника.
И като дойде тоя тука, няма бранш. Има минимална и стартира от нея. Когато има настроение ( в години) я увеличава.
Стигнах и до млякото.
Да отбележа, че няма как да не кажа имената двете фирми.
Аз си вземам овче мляко на " Бор Чвор" Пловдив. Не се обривам ( по някакви си причини), значи е овче и е добро. Без да искам си прострях погледа ( за първи път) да видя какво предлагат друго.
Имат и от ония плодови млека, които повечето фирми не правят.
НО
Над него е прословутата "Данон". Днес изнищих, че тя води началото си от Франция. Това значи, че е ИНВЕСТИТОР.
Но води и по цени. Аз видях само плодовите млека. Разликата между нашата българска и френската е трийсет, трийсет и пет стотинки.
[И без оня гаф в нета дето се е разиграл. Казах яла съм, нямам пъпки.]
Първо. Забелязала съм, че" Данон" Имат изваяни кофички с грамаж цц цц  и цени ъъъъ.
Второ. Имат забележителни реклами, неотговарящи на истината.
Трето . Много често се продават детски оцветени млека   в малки четворни кутийки като четох че пледират за здравословно хранене, а оцветителите са вредни.
Но все пак  са на не знам кое си място в света  по млечни продукти и детски храни.
А уж българското кисело мляко било  марка.

Сутринта като размахвах пръчката за миене и си мърморех леко,  чух в другата стая пресата.
" 65% енергийна икономическа ефективност. Над средното европейско ниво" ( в България бе)
Много луди има. Говорят, пишат, че си и вярват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар