Там дълбоко в шкафа,
понякога и неоткрити.
Съм си скрила дрешките
за дните не повити.
Мож ли призна и ти без свян,
че имаш ей такъв дулап.
Малък или голям.
Сутрин ровя, ровя, ровя.
Коя ли днеска да преборя?
Коя ще ми боде в краката.
А в някоя ще ми прозира и душата.
А тя с бодлива пръчка.
Ще ръчка и ще ръчка.
Да скрие свойте неуспехи.
Под бляскави и лъснати доспехи.
Там нямам някаква си тенекия.
( в шкафа)
И камъни с кал и прах.
Има щрихи. Е е е е е, от ония.
На които всеки казва, не видях.
Така и днес забърквам надълбоко.
На сляпо, сякаш с вързани очи.
Дали ще си навличам нещо тоооолкова широко?
Дали пък нещо ще личи!
( за виждащите)
Няма коментари:
Публикуване на коментар