вторник, 23 октомври 2012 г.

Нима е време

Ненадейно пожълтяха в живота си безвреден.
И кръговрата пак ги бута  към смъртта.
Вихри' недни с чук  и с длето се хилят в студеното зебло
-Е утре ще ви блъснем за да сложим крак.
Не за друго.
Нейде, някой пак приритва в ледения си дворец.
-Не съм аз немия творец.
Гюрултия ту полека. ту в плач.
-За мен остана ли разкрач.
Разбито цвете от пода зашумя.
Робичката жълта се задърпа
Я съм пълна.
Кой ще ме обръща.
В оня стар сандък
Нима е време вече за разлъка?
И да ни чупят хиляди коли..
Докато сърце ни заболи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар