Нима е време

Ненадейно пожълтяха в живота си безвреден.

И кръговрата пак ги бута  към смъртта.

Вихри' недни с чук  и с длето се хилят в студеното зебло

-Е утре ще ви блъснем за да сложим крак.

Не за друго.

Нейде, някой пак приритва в ледения си дворец.

-Не съм аз немия творец.

Гюрултия ту полека. ту в плач.

-За мен остана ли разкрач.

Разбито цвете от пода зашумя.

Робичката жълта се задърпа

Я съм пълна.

Кой ще ме обръща.

В оня стар сандък

Нима е време вече за разлъка?

И да ни чупят хиляди коли..

Докато сърце ни заболи.