сряда, 24 октомври 2012 г.

Бял килим

Събуждам се на моя бял  килим.
Където стъпките са в първата редица.
Ресните, ръката на любим.
А по средата, целувката на птица.
Аз разкрачила нозе.
Небостъргач, с ръцете в небето.
Очите, като безкрайности криле.
Ириса, начало на морето.
Политвам да си търся бряг.
Суша без разклатени обрати.
Високо е, духът е още благ.
Все още стълб не искащ да се клати.

Събуждам се и и и, утрото дойде.
Килимът ми ме вика от небето.
Аз го питам, днеска на къде.
-Където кажеш скъпа. Накъдето!

Няма коментари:

Публикуване на коментар