Бял килим

Събуждам се на моя бял  килим.

Където стъпките са в първата редица.

Ресните, ръката на любим.

А по средата, целувката на птица.

Аз разкрачила нозе.

Небостъргач, с ръцете в небето.

Очите, като безкрайности криле.

Ириса, начало на морето.

Политвам да си търся бряг.

Суша без разклатени обрати.

Високо е, духът е още благ.

Все още стълб не искащ да се клати.

Събуждам се и и и, утрото дойде.

Килимът ми ме вика от небето.

Аз го питам, днеска на къде.

-Където кажеш скъпа. Накъдето!