сряда, 24 октомври 2012 г.

Кокалът

Той се появи на масичката в беседката толкова ненадейно, че никой не можа да каже нищо. Но и никой не си го взимаше, сякаш беше надписан с епидемия. Или пък им светеха очите а скритите погледи зад пердета бяха хванали писалка за роман та..
То и тъй, и тъй като се съберяха наоколо  пред блоковете одумваха света, парламента, цените в мола и туршия с люта чушка. Остана сега да рекат.
- Знаете ли ма, Стояна пак сварила да грабне големия кокал без да се  допита до великото, добродворно събрание на глупоста, храсталка и боклукчейза.
И за да няма трета световна война на хвърли камък, изсипи кошче и подпали черга, събранието се събра. Като да започне трябваше цял час да се мобилизират погледите от кокала. И още толкова да се махнат потеклите неща от устните  в кани, легени, корита, кратуни и гаванки.
- Съжителствущи . Някой, Кики или Мока са поставили това голямо находище на хранителни изяви. С вас трябва да решим.
Ще го подаряваме ли, готвим ли, чоп  ли ще фъргаме, документи ли ще  излизат ( за собственост). Но трябва да зачезне.
Баба Мика както си плела чорапа взела да слиза през терасата от петия етаж. Тъкмо стига до втория и като се усеща, че няма чубрика в къщи, щяла да падне.
Бай Димо се качил на покрива и започнал да учи делтапланеризъм.
А детето на Гойкови, като видяло, че Димо не успял взел на сестра си ластика да скача с бънджи.
Да не говорим за бандягите на Иванови, които от няколко часа прикадяват със старата скара която мирише на 2009 и са наизкарали десет немски ножа.
- Кво ще делите бе? Обади се Паскалев. Не мярнахте ли моя булдог да го пази.
- Паскалев. Изписка Маргарита от втория етаж. Ти си натрупал кокали по България, Света и под земята. Чудя се дали да не викнем некви да го изследват  за човешко. Щото като си вдигна зъркелите пет диоптъра и половина, твоята тераса е най-близо.
- Маргариткеее. Изчурулика като резачка дядо Киро от първия. То аз не съм от тия ама. ти не трябва ли по това време да спиш, че всяка вече си нощна  с мерцедес и въобще не ти е нужен кокал.
Маргарита тропна с крак.
- Ти кво искаш бе мухъл. Курбан ли ще правиш. Знаем, знаем. Шестотин лева пенсия и толкова дни труд. То аз съм работила' повечко от теб.
- За мен ще е. Скочи доста годишната мома Калина. Имам недохранено и разбито сърце.
- Да бе да,. Скочи Тодор от партера. Разбито на късчета диви месца  на Малдивите. Сутеньорка със сутеньорка.
- Я млъкнете, обади се управителя Иван. Тва си  ми е полагаемо.
- Да бе, как не. Рипна на Куна студента. Ти и за кмет и за президент  ти се полагаше, но не стана.
В това врем всички с периферно си зрение мярнаха за момент как кокала зачезва заедно с едно голямо куче.
- Кметицата е виновна, изкряска Пълдин. Целия град е в кучета, котки и кукумявки. Ето лапна си кокала и сега замина и нашия.
- Къв, наш бееее. Изрева Иван домоуправителя. Мой! Въпреки, че нямаше даже и следа от кръв камо от кокал.
- И да ревеш и да не ревеш и да наводниш града няма кокал. Не си от редиците на кметицата и толкоз. Обади се чак сега Димитър.
Иван се надигна И тъкмо щеше да го цапардоса, се обади жената на Димитър.
- Иванеее, не посягай, че ще ти връча третото и ще ти изяде ушите, къщата и имота и всички кокали.
Димитър скочи нахвърли се върху Иван, но Маргаритка изписка.
- Ма всички с сте с едни кокали. Леле мале.
В това време спря някаква кола и само непознатия глас ги накара да млъкнат.
- От зоологическата градина е изпуснат вълк. Сложихме месо със силно приспивателно. Да знаете нещо!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар