сряда, 7 ноември 2012 г.

Нет-биография на Руми поетеса през три крака и Уеб настър Овчарка 1

Не се лъжете по заглавието достатъчно съм добра да сложа доста в крака си, други да гледат на гергеф / на тва май се пишеше. оф шиеше/ А на трети да положа реверанс.
Първо мислех да си вадя гаубицта и наред, че то кво ли остана на букви камо ли наистина.
Но реших ддолу, горе да си ви нахвърля /мръсници/, в редове.
Ще опиша по веселата си част, да  не ми зеносате блога с крокодилски сълзи.

Отделно от темата

Преди години ми казах, че наша колежка вече умира от рак да ходя да я видя.
Хдих, Не пророних ни сълза, до навънка кога ревах кат магаре  скрито да не ме види никой

Та за онова бе бее биографията.
Аз от дете съм малко" луд "човек. Винаги леко по ръба де за зайците царевица, Де за коня люцерина. Мога да държа коса, как да не мога
Или да изгорим щайгите на  кръмаря,

Още от момиче не се давах. Бяхме на бригади и аз умишлен скрих  моите дрехи .
Сутрин всички бяха на въргало.  А я помагах за отмъщение,
Докато обядваха , дюшеците им на плаца

Друг запомянящ случай е от военното, я одельонен.
Бяхме с друго селище и се мразим.
Ще играете ли стях на еди кво си няма.  Айде и двата отряда в гората в пълно натоварване на джунджурии
Първо се окопавахме като е гроб с лопатки . По ле два часа лазене с тия джуннджирии -по баиро, люцерна с вода , жълта кали та до като се окапаха. Само 6 наши ора барабар с мен НЕ. А майора на другия отряд изкрейза и се развика.
- Махайте се от очите ми, вие сте луди вееее. Вечерта беше на нашата рота, е стана. И къпах автомата преди да го смажа.

Няколко години бях танцьорка. Не сме излизали по сцени, А и не съжалявам.
Знам всичко основна хора по моя край и част о други краища.
Мога да играя всичко, Е разбира се не така до като всяко едно.
Мога рок. Мога и доста от тези модерните изчанчени. Не щото не са хубави ма се навъдхна много ве. Малко гръцко ма нее при сърце. за публика. Признавам, Доста съм добра и на чалга ко щете ме блокирайте. Банкети кво да ги правиш.
Отказвам бавни танци, че сърцето и душата ще ме бият
А се закърмох са нашето така наречено диско и КУИН

Знаете ли? На всеки банкет казваха , че съм кьор кютюк пияна, А аз съм пълен въздържател. Не отивах да се тъпча безплатно а да играя. Не знам що, идва ми когато има хора.


Бях жизнен човек. Като живак на слънце.

Оня ден се връщам от онова място и засвириха моето любимо хоро,Копаница,
Още можем, но колко време не знам. А и не вярвам някой леко да го заиграе

Те тука свършва автобиографията, Другото са огън, жупел, тояга и кви ли  не калпаци.

Но виждам да знаете, са калпак или без калпак,


Е за тва душата ми чезне, да знаете. На под секрет.

1 коментар: