Всички нейни копия

Днес напрау ма гони шапа на мързела заедно с брачедите и майката на петата му леля. И ми едно таквоз свунскуу да го натургаш на тигана.

Първо щях да дрънча дълбоко философска реч по название на любовта в реалност и нейните близки отношения с някои или по точно много състояния на човека.
Да, ама мързела речи ,не. Хората така са се ошашавили вика в своите състояния, че ич  не виждат себе си камо ли любов. Па да не речем, че тя не се вижда и  не знайм  с кой си микроскоп да да я разчленяваме и после да да казваме. Е па той(я) е.

Второ, щях кротко да го впиша в стих. Взе много да пари' и мързела получи изриви.

Мисля, че моята любов не е твоя, нейна, негова и докато започна еднолично да драскам за нея, задрямах кат фитка в баладрам.
Та съм задрямала за друго амаа.
Има ЕДНА дето я полазват двама и никога, никъде - в  никакво време не свършва.
Била истинска, не за всеки. И тя избирала кои двама да събере в едно и да се цопне в там.
Тая тема някой ден ще ви я навържа.

( да не дрънкам вече, че влизам във втората част по горе!)

Любовта е чувство. Не думи, зарзават  мегдана или място за хранене. И ако прекалим забягва. Тва значи, че не е била любов. Били са всичките нейни копия, решили да я съсипят. С това и хората.