петък, 2 ноември 2012 г.

Пържоли0им

Затачиха се много тия тикви начиии. Колкото и да ме няма. Колкото и да бягам.
Дори да заспя зимен или некъв друг сън, влезна ли у неведомите пътища на нета все тикви.
И все по слабички и със свещи дори.
С Хекуин и без него все гоним нещо. Но ние отдавна изядохме призраците  и още ни къркат червата от глад.
Питам се аджаба с тея свити на цигулки кореми и същите тикви как ще гоним неща щарещи отгоре, отдолу и най важното отзад.
Излиза, че вместо кратуната си ако има тиква ще  е ем човек, ем не. И ако някй па в това време ако му се прииска тиква със свещ - мамата си трака ( меча)
От край врене се знае, че тиквите са кухи и лесни за собствена употреба инак на кучетата. Оффф, прасетата
По добре на пържоли, заглавието е по горе.
Не съм чувала никой да се уплашили от пържола. И името хубаво, и вкусът и друг.
Иначе започва делене по дискриминация. А и ще е интересно друго.
С тиквите гонят некви мъгли, а пържолите ше гонят и хора. Ми така деее. Що моята да не е по голямата.
И идва момента в който всеки си окачва фенерчето с пържолка пред вратата, да  не  кажат ей го на смениха и за тва е по.
Първо на сто никакво подгонване на нищо, дори пържолката е от виетнамски нармот с лаещ звук.
Ако не се открадне( щото тва е велик процес), нека предварително се отбележи по име кой коъм месо за кого е. Дори и онова малко кокалче.
Тва беше второ.
Трето.Чака се великото кучешко и котешко нашествие . Дано не са фен на"  Рамбо"

И все пак държа на пържолата. Нешем тиква, а свеши хич.


Разказчето се дължи на остроумията на  тва ЛИЦЕ у фейса. Ям тиква, печена но на второ място след пържолата.  :)))

Няма коментари:

Публикуване на коментар