вторник, 20 ноември 2012 г.

Няма пустота

Имам много стаи.
Имам и стени.
И портрети , нови.
Имам.
Цветя пет, шест.
Дрехи, рафтове
И чорапчета дори.
И обувки стари.
И врати с катинари.
Чаши с игли.
И тишина която ме боли
Ножове, мъчат ме.
И креват в мен.
Който е студен.
Имам и таван.
Ей го.
Пипам го с ръка.
Да си играем в самота.
Нямам си килим.
Аз съм без режим.
С безкрааааайно време.
Да го подаря, не дремя.
Имам и прозорец, само гледам
Има си цветяяяя.
Отворя  ли, посивее.
В няма пустота.


Няма коментари:

Публикуване на коментар