вторник, 20 ноември 2012 г.

Като замръкне

Надвечер
като замръкне слънцето.
Не си ли се замислял?
След днешните ти  напъни
на ужким на борби.
Живота сякаш няма работа.
И ей така печата  глупости.
Такива са нали!
Ти и и и...
Зареден с гумите.
Все него търкаш, 
та си нямаш работа.
Ми все бодили.
То да речеш едничка розичка.
Или треволяче някакво.
А то петна, камънаци и глупци.
Те  цапат.
И ти с тях глупак.
Пак вадиш гумата.
А щеше да го взимаш на майтап.
Щеше да  цапнеш, там някъде усмивката.
А тях нали, така беше?
Забравила за вчера под завивката.

Надвечер като замръкне слънцето.
Гумите свършили.
Годините същото.
А пръстите посягат да потърсят роза.
Но и тях ги няма.
Заместили са гумата, грозната.
Сега окървавени, сбръчкани и стари.
Сънуват!
Купища от рози.
Всеки миг някой върху тях да разтовари.





Няма коментари:

Публикуване на коментар