четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Прагът с решетки

Нали премахна чувства пред вратата ,
като патъци остарели.
А шлифера на мен мирише.
Взе го и не усети.
Завъртя ключалката с любови!
Колко имаш?!
Там сбута и моята.
Ето, 
като се замръква.
У вас ключа не става.
Уж си в бащината къща.
На масата все сенки.
Връз тях налагаш нова.
Теракотата, (у нас)
не слуша.
Тупти на твойте.
Аз търкам.
А тя въздиша.
(вратата)
Махни решетки, 
голи.
Патъците са в коша казвам.
А защо кракът ти,
прагът завзел е.
И аз не с затварям още?!






Няма коментари:

Публикуване на коментар