събота, 1 декември 2012 г.

Уфффф, Румянооо

Като си го затъркала тва гърне, сякаш ша става на огледало  и кат са видиш. 
Ми да. Тъкмо да са видиш, кат селянче в селския нужник от дъски. И докато стигнеш до него първо с  петела. Той е като огнен кон. А си се забляла, я се е фърлил да спасява кокошките си. Зерем ти не си заклала нито една, амааа.
То сега в магазина кокошки ли са. Ша ричеш , че са ги чакали да умиргат от туберкулоза и после ги надуват със спринцовки и лед и стават надуваеми. да радват децата, дето бягат при оная лилавата крава.
То и кравите и овцете си бяха с нормален цвят и вкус.
Спомни ли си за овцете, мм. На колко беше. Тринайсе, четринайсе. От тогава си работна бе. 
Като го опрегнеш он ти ми кон  и  тва четири каруци боклук от зимата не ти се опираха.
Никога не погледна като колят прасето. Все ти беше мъчно. Е не че не ядеше. Ма така и не свикна да гледаш как убиват животно.
То и свинското едно таковата сега като трици. а тогава като си опържиш и замиришееее.
Ма ква хигиена, кво нещо. Ламбубур, тамбур и кал до шия. И къпането в коритото. А ти си ги затъркала тия плочки, ще паднат. На хубаво беше в язовира, кат гол шаран ха ха ха.
Нямаше забрани и пазванти.
А в неделя на ханчето. Не го знаете нали.
Антимовското ханче.  Щото я е от Антимово , Силистренско.
А там имаше басейн и пускаха Бони М и Разпути , Ехеееее.


 А сега лъскаш и все на алергии ти избива. А онова селянче градината с права лопата копаеше.
А зимно време пак с овецете.... а стига толкова.
Сега  нал си" уеб мастър Овчарка 1. Кат привършиш  с търкането. То и назад ней цвете за мирисане.
 Уф Румянооо, нямаш угода начиии. Нали днес съмна, ааа.

2 коментара: