Нито скоро

Прибрах си розата в джоба.

Повехнала и неразкрита.

Стисках в юмрук до кръв.

Я тя започна и да писка.

Отваря рани надълбоко.

Да рие.

Да забива.

И да охка.

Ще съм хербарий,

а ти в болка.

Няма да е днеска,

Нито скоро.