събота, 1 декември 2012 г.

Нито скоро

Прибрах си розата в джоба.
Повехнала и неразкрита.
Стисках в юмрук до кръв.
Я тя започна и да писка.
Отваря рани надълбоко.
Да рие.
Да забива.
И да охка.
Ще съм хербарий,
а ти в болка.
Няма да е днеска,
Нито скоро.


Няма коментари:

Публикуване на коментар